Човек се обучава как да влезе в света и да има обикновен живот, а не как да има необикновен живот. Героите са само в историята, днес не съществуват. Мисленето и инициативността се поставят на заден план.
Излишеството или недостигът на пари лесно държи индивида в застой и по-скоро благоприятства проявата на пороци.
Хората не са еднакви, всеки е на различно ниво на осъзнаване, с различно образование, ценностна система и финансови възможности. Ето защо гласът на хората трябва да има различна тежест според качествата им и приноса за обществото.
Роля на лидера в общността трябва да е толкова непривлекателна, че само истински идеалисти да са склонни да жертват личната си изгода за добруването и просперитета на общността.
Мъдреците казват, че колкото повече закони има в една държава, толкова по-изостанал е народът от духовна гледна точка.
Парите вече не са обмен на стойност, а просто средство за изкарване на още пари.
За разлика от тоталитарните страни, в които рейтингът ще се контролира от държавата, тук целта му е именно обратната - той да се контролира от общността, която контролира лидерите, да саморегулира обществото и да насърчава хората да се развиват.
